Художници родени, живели и работили в Шумен, представени с творби във фонда на Художествена галерия „Елена Карамихайлова”

СПИРИДОНОВ,

Жеко Хадживичев Спиридонов

(18.II.1867- 20.VІ.1945)

Роден в Шумен. След Керамичното училище в Бехине (1886-1892 г.) завършва скулптура в Мюнхен при проф. Еберле. Един от най-изтъкнатите и талантливи творци в българската скулптура, неин създател и учител на видни нейни представители като Андрей Николов, Иван Лазаров, Иван Фунев. Професор по скулптура, директор на Художествената академия (1909-1911, 1921-1924, 1929-1930). Още в Мюнхен за “Нимфа” той получава най-високото отличие присъждано от Академията. От тогава са и “Идилия”, “Сузана в банята”, “Бакхус”. Силата на неговото творчество намира израз в бюстове-паметници на български просветители и революционери – Хр.Ботев, Г. Бенковски, В. Левски, П. Р. Славейков, Ив. Вазов, Л. Каравелов, Ал. Константинов. За бюста на граф Игнатиев във Варна получава първа премия. Негова е монументалната композиция “Св. Георги” (1907 г.) над входа на Плевенския музей. Участва в конкурс за паметник на Цар Освободител в София. През 1945 г. е избран за извънреден член на БАН.

КАЗАНДЖИЕВ,

Христо Пенев Казанджиев

(1874-1952)

Роден в Шумен. Завършва Художествена академия в Мюнхен през 1896 г. Завръща се в България. Учителства във Варна (1898-1905 г.), в София (1905-1908 г.) и в Шумен. Автор на известната и популярна творба “Христо Ботев завладява парахода “Радецки” 1876 г. (1911 г.), репродуцирана в хиляди копия.

ПОПОВ,

Трифон

(1874-1949)

Роден на 1 февруари 1875 г. в с. Горна Липница, в семейството на свещеника Павлю Бенев и съпругата му Трухани. Завършва Търновската мъжка гимназия. През 1898 постъпва в Държавното рисувално училище в София, където учи при проф. Иван Мърквичка до 1904 г. Получава свидетелство за кандидат учител на 26. 03. 1904. Представител на първото поколение випускници на нашето рисувално училище. Споделя съдбата на повечето от тях, като просветител. Установява се в Шумен. Работи като учител. Участва в Балканската и Междусъюзническата войни и получава орден за храброст. Творчеството му е страница от българската живопис от началото на ХХ век. Завещава на галерията в Шумен част от своите картини.

КАРАМИХАЙЛОВА,

Елена Карамихайлова Янева

(6.XII. 1875-1961)

Родена в гр.Шумен в семейството на просветения и родолюбив търговец Кара Михаил Янев, наричан Кара Михал и съпругата му Жечка Хаджиласкова, по произход болградски българи. След Роберт колеж в Цариград учи в частното рисувателно училище на словенеца проф. Треблов (т.нар.Дамска академия), а по-късно в Мюнхен при известните художници Хенрих Книр, Янжело Янг и Християнис Ландербергер. Завръща се през 1908 г. със солидно образование и висока художествена култура. Установява се в София при един от братята си, известен хирург, а през лятото в с. Земен, Кюстендилско. Още същата година участва в южнославянската изложба на съюза “Лада” с голям успех. Преди Първата световна война пътува до Мюнхен (където има ателие) и Париж. Участва в изложбите на “Съвременно изкуство”, “Родно изкуство”, в изложбите на жените художнички и в общите изложби.

МИХАЙЛОВ,

Никола Михайлов Ненов

(30.І.1876- 20.V.1960)

Роден в Шумен в семейство на занаятчия. Учи четвърти клас в Русе, участва в Първата промишлена изложба в Пловдив, след това учи в София при Иван Мърквичка Получава лична стипендия от княз Фердинанд да следва в Академия на изкуствата в Мюнхен (1895 г.) в класа на проф. Хенрих Книр. Живее за кратко в Париж и Лондон и отново се връща в Мюнхен, където основава частно рисувално училище. Една от ученичките му Ида Муглер става негова съпруга. През 1902 г. се завръща в София, става учител по рисуване след това художник в Министерството на просвещението и придворен художник на Н.В. Царя От тогава са портретите на Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Иван Гешев, Драган Цанков на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Стоян Михайловски, Петко Ю Тодоров, Константин Величков, Георги Бенковски, Христо Ботев, Раковски. От 1910 г. до края на живота си живее в чужбина. Между двете световни войни е сред най-търсените и скъпо платени салонни портретисти в Европа, Южна и Северна Америка, Австралия. Достигнал световна слава.

МУТАФОВ,

Александър Наков Мутафов

(9.V.1879-25.ХІ.1957)

Роден в Шумен. Родителите му се преселват във Варна и тук, край морето протича детството на бъдещия художник, връх в българската пластическа маринистика. Ученик на Антон Митов във Варненската гимназия и на Николай Павлович в София По-късно учи в Художествената академия в Торино (1899-1902) при проф. Гроссо и в Академията в Мюнхен при проф. фон Льофц. Първата си изложба прави още след завръщането си в България Учител в Дупница, в София, а от 1921 г. професор в Художествената академия. След това се отдава изцяло на живописта. Носител на Държавна награда за живопис 1937 г. за “Рибар” и сребърен медал от Парижкото изложение с.г. за “Синята лодка”. Прави 15 самостоятелни изложби, участва във всички художествени изложби на дружеството “Съвременно изкуство”, на дружество “Родно изкуство”, на СБХ.

ВИЧЕВ,

Димитър

(6.ІІ.1888-1948)

Роден в Шумен в семейството на Вичо Иванов Бакалов, опълченец-поборник. Завършва Шуменското педагогическо трикласно училище. Отбива военна служба като ефрейтор в 31-ви варненски полк. Учи в художествената академия при П. Клисуров, Ж. Спиридонов, Хр. Берберов. През 1916 г. е мобилизиран. Участва в Първата световна война като старши подофицер от 7-ми Преславски пехотен полк. Има открит лист от Военноисторическия музей при Военното на Н.Величество училище за издирване и събиране материали за музея. Един от първите шуменски художници с академично образование по изобразително изкуство. Учителства. Основател на Дружеството на северобългарските художници през 1920 г. С определено отношение към историко-археологическите богатства на шуменския край.

ЙОВЧЕВ,

Николай Йовчев Николаев

(1890-19.ХІІ.1957)

Роден в Шумен. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София през 1919 г. Участва в Балканската война и е ранен. Член-основател на Дружеството на северобългарските художници. Учителства в Педагогическото училище в Шумен. Дълги години е преподавател в Института за прогимназиални учители. Почива на 19 декември 1957 г. в София.

ПЕТРОВ,

Стефан Стоянов Петров

(22.X.1891-1991)

Роден в Шумен в семейство на военослужещ. Учи в Русенската гимназия. През 1918 г. завършва Художествено-индустриално училище (ХА) София при Стефан Иванов, Иван Ангелов, Христо Берберов, Антон Митов, Марин Василев. Работи в София – в Държавната печатница и в Народния театър. Завръща се в Шумен – учителства, проектира декори за оперетата, посвещава се на рисуването. Прави самостоятелни изложби 1942, 1966, 1968, 1974, 1986 и 1991 г. – юбилейна изложба по случай 100-годишнината му.

ПИСКОВ,

Гиню Иванов Писков

(14.Х.1892 – 06.V.1925)

Роден в Шумен. През 1922 г. завършва декоративно изкуство в Художествената академия. Първите му изложби са в Градската градина (Цветарника) в Шумен. Художник на сп.”Червен смях”. Един от ръководителите на Септемврийското въстание в Шуменски окръг. Нелегален. Амнистиран. Убит през 1925 г. заедно с група революционни поети и публицисти.

АТАНАСОВ,

Вичо Атанасов Начев

(25.ІІІ.1899-1973)

Роден в Дивдядово, Шуменско. През 1921 г. завършва Учителски институт в Шумен. Учил в Художествената академия. 1941-1943 г. заточен в лагера “Еникьой”. Депутат във Великото Народно събрание. Директор на 8-мо основно училище, общественик, учител, просветител, художник, кооперативен и политически деец. Известен с пословичното си чувство за хумор.

ЖАРАВА,

Димитър Тодоров Димитров

(8.IX.1901-1988)

Роден в Шумен. От 1920 до 1930 г. завършва две специалности в Художествената академия София – живопис при проф. Никола Ганушев и декоративно изкуство при проф. Стефан Баджов. От 1931 до 1944 г. е един от първите илюстратори на детските списания “Светулка”, “Детски свят” и др. Негови живописни творби са участвали в изложби в страната и чужбина – Швеция, Холандия, Англия, Канада и Америка. През 1938 г. лицензира първата анимационна техника. 1946-1948 г. работи и експериментира в анимационно студио. 1948-1954 г. е режисьор-постановчик в “Българска кинематография” и създава първите анимационни филми: “Така му се пада” – 1949 г., “Вълк и агне” – 1954 г., “Горска република” – 1955 г.

ИГНАТОВА,

Велислава Илиева Игнатова

(17.І.1902-1989)

Родена във Видин в семейство на занаятчия. През 1925 г. завършва Художествената академия, специалност живопис при проф. Никола Маринов. Дългогодишен преподавател по рисуване. Участва във всички изложби в града. Член на СБХ-група на шуменските художници. Участва в Национални изложби от 1945 г. Първата й изложба живопис е направена след нейната смърт през 1989 г. в ХГ – Шумен, осъществена с помощта на съпруга й.

ПЕТРОВ,

Чанко Петров Пенев

(2.III.1902-1985)

Роден в Шумен. През 1932 г. завършва Художествена академия. Учителства в Търговище, Преслав, Шумен, Варна. Един от основателите и пръв председател на колектива на шуменските художници /1955 г./. Участва в художествени изложби-национални, окръжни, колективни, прави 6 самостоятелни изложби. Награден с орден “Кирил и Методий”-Втора степен.

СЛАВЧЕВ,

Сава Йорданов Славчев (САВЕЛА)

(6.Х.1902-03.ІV.1987)

Роден в гр. Попово. Завършва Художествена академия, специалност живопис при Димитър Гюдженов. Завършва четири годишна театрална школа при Народния театър. Един от основателите на Младежкия театър през 1929 г. Работи като актьор, режисьор. Преподавател в Учителския институт в Шумен (1962-1965). Член на Дружество “Съвременно изкуство” и на СБХ. Участва в национални изложби на учители-художници, в общи художествени изложби, прави 7 самостоятелни изложби в Попово, Шумен.

ЧАЛЪКОВ,

Велислав Илиев Чалъков

(18.XII.1903-1987)

Роден на 18 декември 1903 година в Шумен. Следва скулптура в Държавната художествена академия (1923 – 1928), дипломира се с отличие при проф. Жеко Спиридонов. Дългогодишен педагог. Работи скулптура и живопис. Член на групата на шуменските художници. Автор на бюст-паметника на Стефан Караджа в Шумен. Участва в множество изложби. Има орден “Кирил и Методий” – Трета и Втора степен.

КОЗАРОВА,

Милица Иванова Козарова

(12.ІІІ.1904-1985)

Родена в Шумен в семейство на Иван Козаров (1872 – 1922) учител по рисуване Завършва Художествената академия (1924 -1929) специалност живопис при Стефан Иванов, Иван Лазаров, Александър Мутафов, Антон и Борис Митови, Николай Райнов. Учителства в Шуменската девическа гимназия (1932-1957). Участва в изложби: в София (1932), Будапеща (1934). Прави четири самостоятелни изложби: в Ямбол (1931), в Провадия (1932), в Шумен (1939 и 1975). Пътува до Париж през 1938 г.

БОЯДЖИЕВ,

Николай /Никола/ Николаев Бояджиев

(24.XII.1904-1963)

Роден в гр.Свищов. През 1925 г. завършва Търговската гимназия в родния си град, а през 1930 г. и Държавната художествена академия, специалност живопис при проф. Б. Митов. През 1931 г. е учител в III-та мъжка гимназия в София. В продължение на повече от 15 години (до 1947) преподава в Мъжката гимназия в Шумен. След това работи в ДИ “Народна просвета” като референт-докладчик, художник в ЦДНА. От 1951 до 1961 г. е редовен асистент и старши преподавател по рисуване в Художествената академия.

ПЕНЕВ,

Тодор Василев Пенев

(26.VIII.1906-1994)

Роден в Шумен. Завършва Държавния университет в София през 1933 г., специалност педагогика. Учител, лектор по философия, естетика, история. Член на Групата на шуменските художници. От 1960 г. участва в местни изложби. Има орден “Кирил и Методий” – Трета степен.

ДАЙЧЕВА,

Роза Златева Дайчева

(30.І.1907-1968)

Родена в Шумен в семейство на занаятчия. През 1935 г. завършва Художествена академия при проф. Борис Митов, а през 1938 г. Виенската художествена академия при проф. Отто Дахауер, специалност живопис. В Австрия завършва и музика, специалност пеене. След завръщането си от Австрия се установява в София. Член е на Дружеството на жените-художнички. Участва в изложбите на това дружество. Прави шест самостоятелни изложби. През 1960 г. се завръща в Шумен. Дългогодишна прeподавателка по рисуване.

ХРИСТОВ,

Иван Димов Христов

(9.XI.1908-1996)

Роден в Шумен. През 1933 г. завършва Художествената академия при проф. Д. Гюдженов. Учителства в Търговище, Ботевград, Попово, Велинград, Пазарджик, Стара Загора и София. Член на дружество “Съвременно изкуство”, член на СБХ. Участва в ОХИ, в колективни изложби, в конкурси, прави две самостоятелни изложби. Създава поредица от портрети на изтъкнати политически и военни дейци, на просветители, възрожденци, писатели и поети. Автор на широко популярния днес пръв граждански портрет на Кирил и Методий.

КОЛАРОВ,

Антон Жечев Коларов

(26.ІІІ.1913-09.ІХ.1982)

Роден в Шумен. През 1938 г. завършва Художествена академия при проф. Никола Маринов и Николай Райнов. Учител (1940-1947) и художник в Шуменския театър (1951-1970). Работи живопис. От 1943 г. участва в национални изложби, в художествените изложби в града, има три самостоятелни изложби. Член на СБХ. Носител на орден “Кирил и Методий” – Втора степен.

ТЕРЗИЕВ,

Асен Гинев Терзиев

(13.ІІІ.1915-1995)

Роден в Шумен. Завършва железопътното училище през 1940 г. Работи в БДЖ – началник влак. Член на Групата на шуменските художници от основаването й през 1955 г. Работи акварел. Участва в ОХИ “Шумен”, във всички окръжни изложби, има три самостоятелни изложби.

ПЕТКОВ,

Любомир (Любен) Калев Петков

(30.XI.1915-1997)

Роден в Шумен. Завършва Художествена академия (1937-1940) при проф. Н. Кожухаров. Участва в Отечествената война. От 1946 г. е художник в Драматичен театър “В. Друмев” – Шумен. Член на Групата на шуменските художници. Заслужил деятел на ДОСО – член на шуменския аероклуб. Носител на орден “Кирил и Методий” – Трета степен.

КОСТОВ,

Анастас Илиев Костов (НАЦЕТО)

(15.XII.1915 – 28.ІV.2005)

Роден в гр. Ксанти, Гърция, син на бежанци преселени през 1920 г. от Македония. Завършва гимназия през 1933 г. Участник в Отечествената война – носител на два медала. Работил в търговския отрасъл. Член на Групата на шуменските художници. Участник във всички нейни изложби през 70-те и 80-те години. През 1995 г. отпечатва спомените си за шуменските художници, прави юбилейна изложба в ХГ-Шумен и става носител на Наградата на Шумен.

ПАПАЗЯН,

Хаик Хорен Папазян

(16.V.1916-1993)

Роден в Шумен. През 1939 г. завършва Школа по керамика в Чехословакия. Работи в областта на изящната пластика, релефа и керамиката. Член на Групата на шуменските художници. Художник в ДСО “Победа”.

НЕДЕВ,

Здравко Недев Геров

(6.ІІ.1917-1981 г.)

Роден в Шумен. Учил в Шуменската мъжка гимназия, по-късно в Художествената академия. През 1944 г. прави самостоятелна изложба в която показва 42 акварелни пейзажа. Работи като художник-сценограф в театрите в Плевен, Добрич, Шумен, в Музикален театър “Ст. Македонски”. От 1963 г. е уредник в ХГ-Шумен. Член на Групата на шуменските художници от създаването й. Работи предимно живопис. Участва в окръжни и национални изложби. Негови творби се намират в НХГ, в чужбина – Русия, Унгария, Индия.

ВИЧЕВ,

Владимир Димитров Вичев

(17.XI.1917-1979)

Роден в Шумен в семейство на учители. Баща му Димитър Вичев е художник. След завършване на Мъжката гимназия в Шумен е студент в Художествената академия в Будапеща (1936-1942). През 1942 г. е стажант в Трета мъжка гимназия в София. Участва в Отечествената война. От 1946 до 1955 г. работи в читалище “Добри Войников”, където прави художествена сбирка, станала основа на фонда на Художествената галерия в Шумен. Българската история, нашите възрожденци и революционери вдъхновяват творчеството му. Работи живопис. Пътува много в страната и чужбина . Участва във всички изложби и конкурси. Пет пъти печели наградата на София. Член на СБХ от 1955 г., секретар на Групата на шуменските художници. Награден с орден “Кирил и Методий” – Втора степен. Негови творби се съхраняват в почти всички галерии в страната, в НХГ, в Унгария.

ПАРУШЕВ,

Веселин Колев Парушев

(15.IV. 1920-1976)

Роден в Шумен. Сценограф в Драматичен театър Разград в периода 1948-1950 г. Творчески секретар на групата на СБХ-Разград. Инициатор и организатор на ОХИ “Лудогорие”. От 1950 г. референт художник на ОК на БКП гр. Русе, художник в ОП “Кинефикация” Русе. Прави 3 самостоятелни изложби в Русе, София, Париж.

РАДЕВ,

Иван Радев Русев

(6.І.1921-06.VІІ.2009)

Роден в Шумен. Завършва живопис в Художествената академия през 1948 г. От 1946 г. е член на СБХ. Художествен редактор на списанията “Радио преглед”, “Наука и техника за младежта”, “Картинна галерия”, гл. редактор на сп. “Промишлена естетика и декоративно изкуство”. Преподавател във ВИИИ “Н. Павлович” (1968-1971) по художествено-пространствено оформление. Главен художник на София (1973-1980) Майстор във владеенето на средствата на приложната графика и пластиката в синтеза им с пространственото решение и аудиовизията. Автор на художественото оформление на панаирни палати у нас и в чужбина, музеи и изложби с културен, исторически и политически характер. Носител на много награди – на СБХ (1968, 1979), орден “Народна република България” – Втора степен, орден “Кирил и Методий” – Първа степен, два пъти “Народен орден на труда” – златен.