Експозиция с творби от фонда на галерията посветена на деня на Шумен – 11 май

15 март – 15 май 2019

В експозицията са включени 34 творби от фонд живопис на ХГ „Елена Карамихайлова” Шумен от художниците Трифон Попов (1874 – 1949), Христо Казанджиев (1874 – 1952), Елена Карамихайлова (1875 – 1961), Никола Михайлов (1876 – 1960) и Александър Мутафов (1879 – 1957), както и 10 документални табла проследяващи в ретроспекция историята на Галерията
Основна концепция върху, която е базиран подбора на творбите, е че художниците са родени или са свързали живота си с град Шумен, както и като обединяващо звено – Мюнхенската художествена академия.
През 2019 година се навършват 145 години от рождението на художниците Трифон Попов и Христо Казанджиев и 140 години от рождението на Александър Мутафов, а през 2020 и 2021 година предстои да се навършат 145 години от рождението на Елена Карамихайлова и Никола Михайлов – художника достигнал световна слава.
Всеки един от представените автори достига върхове в своето творчество, оставяйки ярка следа след себе си – в историята на българското изобразително изкуство.
В Експозицията могат да бъдат видени ранни творби от творчеството на художниците – от обучението им в Художествените академии – Държавно Рисувално училище – София – творби на Трифон Попов и Художествената академия в Мюнхен – творби на Христо Казанджиев и Елена Карамихайлова – етюди, копия на творби на стари майстори.
От по-зрелите периоди на художниците са представени творби от портретния и пейзажния жанр.
Направен е опит да се проследи в ретроспекция творчеството на художниците през различни периоди от тяхното развитие, като не претендира за всеобхватност, тъй като експозицията е само с творби от фонда на Галерията.

За авторите и творбите включени в изложбата:

Трифон Попов (1874 – 1949)
Роден в с. Долна Липница, Горнооряховско в семейство на свещеник. Завършва Търновската Държавна мъжка гимназия, а след това Първия випуск на Държавното рисувално училище – София – 1899 – 1903, при професорите Иван Мърквичка и Антон Митов. От периода на обучението в ДРУ – София са три творби – „Етюд”, „Академичен акт”, „Портрет на момиче” и най – вероятно от този период е фигуралната композиция – „Йоан Кръстител”. В експозицията са представени и два пейзажа – „Зима” и „Пейзаж с дървета” – закупени от Илка Попова – внучка на Трифон Попов. Във фонда на художествената галерия се съхраняват общо 6 творби, които са включени в настоящата изложба. Много от своите картини рисува в Шумен, където учителства и живее до края на дните си. Завещава на галерията част от своите картини.

Христо Казанджиев (1874 – 1952)
Роден в Шумен. Завършва Кралската художествена академия в Мюнхен през 1896 г. заедно с Никола Михайлов и Елена Карамихайлова. От този период на обучение в Мюнхенската художествена академия са двете копия на картини от Мурильо – „Копир от картина от Мурильо” І – рисувана през 1897 г. и „Копир на картина от Мурильо” ІІ – рисувана през 1896 година. Двете творби са дарение от Райна Казанджиева – дъщеря на художника – през 1990 година
След като се завръща в България се записва в току – що основаното Държавно Рисувално училище, за да получи учителска правоспособност. Учителства във Варна (1898 – 1905), в София (1905 – 1908), и в Шумен където е учител в Мъжката и в Девическата гимназия. Пенсионира се като преподавател в учителския институт. Автор на известната и популярна творба „Христо Ботев завладява парахода „Радецки” 1876 г.” – ( рисувана през 1911 г. в Шумен). Репродуцирана в хиляди копия. В експозицията може да бъде видян портрет на Илия Блъсков – основоположник на българската повествователна проза – рисуван през същата година 1911 и „Портрет на момиче” – рисуван през 1932 година – творбата е закупена за фонда на галерията през 1990 г. от частно лице – реставрирана през 2012 г. В експозицията са включени 4 творби съхраняващи се във фонда на галерията.

Елена Карамихайлова Янева (6.XII. 1875-1961)
Родена в гр. Шумен в семейството на просветения и родолюбив търговец Кара Михаил Янев, наричан Кара Михал и съпругата му Жечка Хаджиласкова, по произход болградски българи. След Роберт колеж в Цариград учи в частното рисувателно училище на словенеца проф. Треблов (т. нар. Дамска академия – във Виена – учи пиано – там разбира че призванието и е живописта). Заминава за Мюнхен където учи при известните художници Хенрих Книр, Янжело Янг и Християнис Ландербергер – в Академията за дами „….Заминах за Мюнхен. Постъпих в Академията за дами, защото там все още деляха мъжете от жените. Академията беше основана от едно женско дружество по същата програма както и мъжката. Учих там 6 години, откупиха ми за Академията един детски портрет. Останах още една година в Мюнхен като си взех ателие да работя самостоятелно. Приеха ми една работа в Сецесиона. Да остана по – дълго ми беше невъзможно. В 1910 се върнах в България. Тук в София изложих няколко картини в изложбения салон на „Аксаков”, но не се харесаха, намираха ги много модерни…”. Завръща се през 1910 г. със солидно образование и висока художествена култура. Установява се в София при един от братята си – Иван Карамихайлов – известен хирург. Рисува като независим художник. Тя е сред основателите на дружество „Родно изкуство”. След 1944 г. участва във всички художествени изложби. Удостоена със званието „Заслужил художник”. Утвърден майстор на женския портрет – в началото рисува портрети на градски жени, а по – късно и на български селянки, но основна портретува своите близки. Последните години от живота си прекарва летата в с. Земен, Кюстендилско, където рисува много пейзажи. Тя е сред създателите на българския импресионизъм. Характерни за картините и са светлината и вибрациите на въздуха. Участва в южнославянската изложба на съюза “Лада” с голям успех. Преди Първата световна война пътува до Париж. Участва в изложбите на “Съвременно изкуство”, “Родно изкуство”, в изложбите на жените художнички и в общите изложби. В изложбата са включени 17 от общо 20 творби от фонда на Галерията, като като две от творбите – „Къщи” и „Дърво” са копия на холандски майстори – вероятно рисувани при подготовката художествена академия – закупени са за фонда от Маня Камбурова през 2015 година – реставрирани, други две творби „Натюрморт” и етюд – „Голо тяло” – рисуван през 1908 г. в Мюнхен са от обучението и в Академията – и са закупени от Асен Карамихайлов през 80 -те години. В колекцията са представени и един автопортрет – „Автопортрет с котка” – датиран 1915 година, закупена от Асен Карамихайлов, портрети на нейна сестра – „Портрет на момиче”, „Портрет – сестра ми” – Магда, „Пред огледалото” – 1912 г. – закупени от Асен Карамихайлов, портрет на брат и Иван Карамихайлов – „Портрет на мъж” – дарение от автора, портрет „Майка ми” – Жечка Хаджиласкова – закупена от Асен Карамихайлов, „Портрет на Кирякица” – дамски портрет (леля на Карамихайлова) – подарена от Олга Коларова през 1997 г., реставрирана. Темата за майчинството е застъпена в една от най – мащабните и творби като са вплетени алегорични символи на ангели на фона на идиличен пейзаж „Пролет” ІІ – 1920 г. – 150/125.5 см., подписана „ЕКМ” – закупена от Асен Карамихайлов. Натюрморт – „Рози” – 1925 г., „Зеленчуковата градина”, „Пролет”І и Портрет на мъж” – са дарение от автора. От т. нар. Земенски период са творбите – „Пролет” – 1948 г., „Зеленчуковата градина” – реставрирана – 1987 г., „Пролет ”ІІІ, „Писмо от фронта” – 1951 г. – не е включена в експозицията и „Селянка с дете” – 1946 г. – елипса – закупена от частно лице през 1987 г.

Никола Михайлов Ненов (30.І.1876- 20.V.1960)
Роден в Шумен в семейство на занаятчия. Учи четвърти клас в Русе, участва в Първата промишлена изложба в Пловдив, след това учи в София при Иван Мърквичка Получава лична стипендия от княз Фердинанд да следва в Академия на изкуствата в Мюнхен (1895 г.) в класа на проф. Хенрих Книр. Живее за кратко в Париж и Лондон и отново се връща в Мюнхен, където основава частно рисувално училище. Една от ученичките му Ида Муглер става негова съпруга. През 1902 г. се завръща в София, става учител по рисуване след това художник в Министерството на просвещението и придворен художник на Н.В. Царя От тогава са портретите на Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Иван Гешев, Драган Цанков на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Стоян Михайловски, Петко Ю Тодоров, Константин Величков, Георги Бенковски, Христо Ботев, Раковски. От 1910 г. до края на живота си живее в чужбина. Между двете световни войни е сред най-търсените и скъпо платени портретисти в Европа, Южна и Северна Америка, Австралия. Достигнал световна слава.
В експозицията с включени три портрета – „Атанас Данчов” – 1898 г., подписана, закупена от частно лице през 1974 г., реставрирана през 80 – те години, „Нанчо Попович” – от нач. на ХХв. – шуменски дарител и общественик, дамски портрет – „Фрау Ашингер” – 1933 г., подписана, дарение от автора – завещана на Шумен. Бележитият художник умира през 1960 година. В завещанието му направено през 1956 е записано 11 големи живописни платна – портрети , да бъдат изпратени в София в Националната художествена галерия, „а едно в Шумла”. В началото на м. август 1999 г. в Галерията постъпва
„Портрет на Фрау Ашингер” – една прекрасна картина, изобразяваща млада руса дама рисувана през ранния период на художника Никола Михайлов.

Александър Наков Мутафов (9.V.1879 – 25. ХІ. 1957)
Роден в Шумен. Родителите му се преселват във Варна и тук, край морето протича детството на бъдещия художник, връх в българската пластическа маринистика. Ученик на Антон Митов във Варненската гимназия и на Николай Павлович в София По-късно учи в Художествената академия в Торино (1899-1902) при проф. Гроссо и в Академията в Мюнхен при проф. фон Льофц. Първата си изложба прави още след завръщането си в България Учител в Дупница, в София, а от 1921 г. професор в Художествената академия. След това се отдава изцяло на живописта. Носител на Държавна награда за живопис 1937 г. за “Рибар” и сребърен медал от Парижкото изложение с.г. за “Синята лодка”. Прави 15 самостоятелни изложби, участва във всички художествени изложби на дружеството “Съвременно изкуство”, на дружество “Родно изкуство”, на СБХ.
През тази година се навършват 140 години от рождението на Александър Мутафов тази годишнина ще бъде отбелязана през м. юни с изложба съвместно с ДА Шумен където се съхраняват множество документи свързани със живота и творчеството на Мутафов. Във фонда на галерията се съхраняват 9 творби на художника в настоящата изложба са включени четири – морски пейзажа – „Сред вълните” – 1936 г., закупена от частната колекция на дъщерята на автора – реставрирана през 2007 г., „Море” – получена по разпределение от НХГ през 1960 г., „Нимфи” – ок. 1906 г. – закупена от частно лице през 1987 г. – отражение на символизма – участва в изложба организирана от СГХГ „Между традицията и модернизма. Образи на родното в българското изкуство от 20 те години на ХХ век” – през 2018 г. Творбата „Прибой” – рисувана през 1934 година е подарена от автора през 1953 г. с посвещение „На родния ми град Шумен – 1953 г.”