По случай 11 май – Ден на Шумен в залите на Художествена галерия „Елена Карамихайлова” могат да бъдат разгледани две тематични експозиции от богатия фонд на галерията посветени на празника на град Шумен.

„ШУМЕН” – колекция от фонда на галерията – І етаж
и
„ИМЕНА В БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ОТ ШУМЕН” – ІІ етаж

Експозиция – І етаж
ШУМЕН – колекция от фонда на галерията

10 май – 30 юни 2021

В експозицията са включени пейзажи от Шумен – части от стария Шумен – Томбул джамия, Часовника, Безистена… Места, улици – някои вече несъществуващи – площад Кушир, Ташмааза – фрагменти от стария център – запечатани в творбите на художниците, възрожденските къщи – от арменската махала, къщата на хаджи Андрей – основател на Андрейковото училище, къща на Димитраки хаджи Панев – днес музей Лайош Кошут, къщата на Куцарови – днес дом на архитекта, Андрейковото училище и други. Друга съществена част от експозицията са представените портрети на наши възрожденци:
Сава Доброплодни (1820 – 1894) един от видните български просветни и културни дейци, оформящи началните прояви на Българското национално Възраждане, както и портрети неговите ученици. Добри Войников (1833 – 1878) български възрожденски учител, драматург, общественик, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси (най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“от 1871 г.). Васил Друмев (1841 -1901) – писател, духовник и политик от Консервативната партия. Той е автор на първата българска повест („Нещастна фамилия”, 1860 г.) и първата българска драматична пиеса с оригинален сюжет („Иванку, убиецът на Асеня I”). Панайот Волов (1850 – 1876) – деец на българската национална революция,
Маринчо Бенли (1809 – 1875) – общественик, благодетел и дарител на книжнина на училища, подпомага финансово множество ученици, които изпраща да учат в Чехия, Румъния и Русия, сред които и племенника му Панайот Волов.
Царевна Миладинова (1856 – 1934) – просветна деятелка и радетелка за развитието на българското девическо образование. Отдадена на просветното дело в Девическото училище в Шумен преподава осем години (1874 – 1880).
Михай Шафран ( роден ок. 1824 – 1905) – музикален деец, унгарски емигрант създател на първият оркестър (1851), учител по флейта и цигулка на Добри Войников.
Експозицията включва 42 творби от пейзажния и портретния жанр, творби на историческа тематика и фигурални композиции отразяващи духа на Възраждането на българския дух, исторически сцени – от битката от 1444 г. при Шуменската крепост, Мадарският майстор, Преславската школа.
Представени са 27 български автори от старото и средно поколение, някои от тях добре познати на шуменци:
Виенски майстор (ок.1809 – 1875), Ваньо Македонски (кр. На ХІХ – нач. на ХХ в.), Стефан Петров (1891 – 1991), Вичо Атанасов (1899 – 1973), Ценко Бояджиев (1902 – 1972), Никола Бояджиев (1904 – 1963), Антон Коларов (1913 – 1982), Анастас Костов (1915 – 2005), Любен Петков (1915 – 1997), Александър Поплилов (1916 – 2001), Владимир Вичев (1917 – 1973), Здравко Недев (1917 – 1981), Веселин Парушев (1920 – 1976), Петър Дочев (1921 – 2016), Мария Столарова (1925 – 2016), Филип Филипов (1925 – 1994), Добри Добрев (1927 – 2003), Васил Вълев (1934 – 2019), Александър Лудколев (1935 – 2013), Георги Райчев (1936 – 2005), Любомир Самарджиев (1937 – 1999), Павел Друмев (1942), Михаил Саздов (1943), Иваничка Панева (1946), Деян Евтимов (1947), Стефан Пенев (1948), Антоний Джамбазов (1948).

Експозиция ІІ етаж

ИМЕНА В БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ОТ ШУМЕН

юни 2020 – продължава през 2021

Експозиция от фонда на галерията – представени са 15 художници
Жеко Спиридонов (1867 – 1945)
Елена Карамихайлова (1875 – 1961)
Никола Михайлов (1876 – 1960)
Александър Мутафов (1879 – 1957)
Христо Казанджиев (1874 – 1952)
Трифон Попов (1874 – 1949)
Димитър Вичев (1888 – 1948)
Николай Йовчев (1890 – 1957)
Борис Митов (1891 – 1963)
Стефан Петров (1891 – 1991)
Велислава Игнатова (1902 – 1989)
Велислав Чалъков (1903 – 1987)
Милица Козарова (1904 – 1985)
Роза Дайчева (1907 – 1968)
Янаки Манасиев (1932 -1978)
В експозицията са включени над 70 творби от фонда на галерията от Жеко Спиридонов (1867 – 1945), Борис Митов (1891-1963) с портрет на проф. Марин Василев (1867 – 1931). Жеко Спиридонов и Марин Василев са родени в Шумен, основоположници на скулптурата в България; Елена Карамихайлова (1875 – 1961) е родена също в Шумен едно от най – светлите имена на българското изкуство от началото на ХХ век, една от първите жени художнички; Никола Михайлов (1876 – 1960) – художник придобил световна слава известен портретист; Александър Мутафов (1879 – 1957) роден в Шумен е първият български маринист; Христо Казанджиев (1874 – 1952) станал популярен навремето с картината си „Христо Ботев завладява парахода „Радецки” (от 1876 г.) отпечатана на литография в хиляден тираж, учител и педагог – художници родени в Шумен, записали ярко присъствие в страниците на българското изобразително изкуство – получили образование в академиите в Германия, Италия, Франция, Англия; Трифон Попов (1875 – 1949) – представител на първото поколение випускници от Държавното рисувално училище, установява се в Шумен и работи като учител, Димитър Вичев (1888 – 1948) – един от съоснователите на дружеството на Северобългарските художници, с отношение към историко – археологическите богатства на шуменския край, Николай Йовчев (1890 – 1957), Стефан Петров (1891 – 1991) – запечатал в пейзажите си романтичната носталгия и красота на стария Шумен , Велислава Игнатова (1902 – 1989), Велислав Чалъков (1903 – 1987), Милица Козарова (1904 – 1985), Роза Дайчева (1907 – 1968) – занимавали се с учителска и просветна дейност в град Шумен; Янаки Манасиев (1932 – 1978) – чиито житейски път го води за кратък период в Шумен – шуменския период на Янаки Манасиев е особено интензивен с характерните си новаторски търсения увличайки последователи от художническата общност в града.

Изложбените зали са отворени за посещение от 10.00 до 18.00 часа, в дните от понеделник до петък, вход – свободен.
Допускат се единични посещения при спазване на противоепидемичните мерки обявени от Министерството на здравеопазването на България.