История

„Културните паметници от столиците Плиска и Преслав, от Стария град, от култовия център Мадара носят художническия почерк на старите майстори на изящното, монументалното и приложното изкуство. Богатството на традициите в изобразителното изкуство намира своето продължение след Освобождението. Тук се ражда талантът, оформя се вкусът на известни не само у нас, но и по света художници като Никола Михайлов, Елена Карамихайлова, Жеко Спиридонов.

През 1947 г. се поставя началото на Художествената галерия. Художникът Владимир Вичев – директор на читалищното кино прави картинна сбирка към читалище „Добри Войников“ с подарени от него картини на баща му и картини от художниците Никола Танев, Александър Мутафов, Тръпко Василев, Атанас Михов, Христо Каварналиев и др. Създаването на Художествена галерия / назовавана по това време „картинна“/ става с решение на Градския народен съвет през ноември 1955 г. Официалното откриване е на 23 март 1956 г. в помещение на жилищен блок близо до Руския паметник. Новооткритата картинна галерия „Гиню Писков“ разполага с 36 живописни платна, 18 графики и 14 скулптури. Като новоизградена институция бавно и постепенно утвърждава своето място и в ценностната йерархия, която обществеността в града е създала с театъра, симфоничния оркестър, библиотеката, музея, читалищата.

Двадесет и две години по-късно с решение на ОК на БКП старата сграда на партийния дом е преустроена и в началото на 1978 година в Галерията е открита първата изложба Обща художествена изложба „Шумен“ 78″. Устройването със значителна експозиционна площ дава възможност за разнообразна и богата дейност по съхранение и разпространение на културните ценности.

Откриват се многобройни изложби от международен и регионален характер; групови, самостоятелни; тематични, жанрови; детски изложби, фотоизложби. Показвани са великолепните творби на Иван Мърквичка, Иван Ангелов, Антон Митов, Ярослав Вешин; на първите създатели на нашата битова картина и шедьоври на портрета от началото на века Никола Михайлов, Цено Тодоров, Никола Петров; едни от най-хубавите произведения на художниците от 20-30-те години на ХХ век като Сирак Скитник, Владимир Димитров- Майстора, Златю Бояджиев; пейзажите на Никола Танев, Цанко Лавренов, Дечко Узунов; творби на вече утвърдени автори графиката на Стоян Стоянов и Стоимен Стоилов, живописта на Йордан Кисьов, Енчо Пиронков, Георги Божилов, Йоан Левиев, Георги Баев, Генко Генков, Димитър Казаков, скулптурата на Георги Чапкънов, Галин Малакчиев.

Художественият фонд в този период /към 1984 г./ е 682 инвентарни единици.

В знак на уважение към изкуството на бележитата художничка Елена Карамихайлова /1875- 1961 г./, родена в Шумен, Галерията се преименува с нейното име.

След демократичните промени, с решение на бюрото на МС от 1990 г. Художествената галерия се премества на адрес ул. Цар Иван Александър 81. След адаптиране за изложбена дейност и депа през 1992 г. се открива и първата изложба в новия дом на Галерията. Правят се нови изложби, организират се лекции, литературни вечери, канят се имена от науката и изкуството проф. Чавдар Попов, проф. Тотю Тотев, доц. Спартак Паскалевски. Художествената галерия става притегателно място за изява на Дружеството на художниците в града, на редица чужди автори, на ученически и студентски практики. Галерията има и няколко печатни издания. Изключителен интерес предизвикват през 2002 г. „Николай Рьорих компютърни копия от музея на Рьорих в Ню Йорк“ и мащабната изложба „Българският войн и армия в националното изобразително изкуство“.“

„В зората на българската държава в шуменския край са две творби от световна величина Мадарският конник и иконата на Св. Теодор Стратилат. През времето, духовната култура на шуменци изгражда културната история на града. В областта на изкуството познаваме повече или по-малко творбите на майстори художници още от старите български столици, после през Възраждането, в новата ни история и днес. Навършват се 60 години от създаването на Шуменска художествена галерия, културен институт с интересна история. Импулсите за създаването и са няколко. В Шмен са родени едни от най-значимите имена в българското изкуство художникът със световна слава Никола Михайлов, една от първите жени художнички Елена Карамихайлова, големият скулптор Жеко Спиридонов, най добрият български маринист Александър Мутафов, авторът на паметника на Левски в Карлово проф. Марин Василев и др. На второ място наличие на организиран художествен живот и не на последно определени хора, които да реализират идеята за художествена галерия наред с другите културни институти Драматичния театър, Държавната филхармония Шумен, Библиотеката, Музея, читалищата, чиято летопис започва много по-рано.“

---